Как да научим робот да овладее хиляди сложни човешки задачи, без те да бъдат показвани от хората една по една? Tesla има футуристичен отговор на това: дигитални сънища и синтетични тренировъчни данни.
Ограничения на класическите методи за обучение на роботи
Досега хуманоидните роботи учат предимно чрез телеоперация: Човек носи сензорен костюм и демонстрира движения, които роботът имитира. Но този метод е изключително времеемък, скъп и трудно мащабируем. Никой не може да научи робота на всяка възможна ситуация – от сгъване на риза до готвене – поотделно. Именно тук Tesla влиза в играта.
Дигитални сънища вместо реални демонстрации
Илон Мъск наскоро потвърди, че Optimus не се обучава само чрез физически упражнения, а чрез синтетично създадени светове от данни. Tesla генерира фотореалистични видеа с помощта на ИИ, в които роботът виртуално упражнява задачи като „сгъване на ризи“ или „наливане на течности“ – хиляди пъти, без да движи нито един сервомотор.
Принципът:
-
Учене на физика – ИИ се захранва с реални данни за движенията на робота, за да разбере неговите стави, хватки и движения.
-
Създаване на сънища – С прости гласови команди могат да се симулират нови задачи, като „наливане на чаша“ или „сгъване на кърпа“.
-
Извличане на движения – ИИ моделите превеждат видеата от сънищата в моторни команди.
-
Учене в турбо режим – Роботът тренира на базата на тези огромни изкуствени набори от данни, докато не може самостоятелно да изпълнява задачата.
Генерализация: Големият пробив
Резултатът: Optimus може да пренася умения към напълно нови ситуации, които никога не е виждал преди. Още от една единствена реално демонстрирана задача могат да възникнат десетки нови действия – от хващане през наливане до по-сложни движения.
С това Tesla постига нещо, което класическите симулации трудно могат да постигнат: мащабируемо учене без граници на реалността. Независимо дали става дума за деформируеми обекти като дрехи или течности – за ИИ те са просто нови сцени в невронната мрежа.
Защо това е важно за Tesla
Подходът е важен не само за Optimus, но и за Full Self-Driving (FSD) на Tesla. И двете системи се базират на същия принцип: огромни количества синтетични данни, за да могат да покрият и редки сценарии и крайни случаи.
Така Optimus в бъдеще може не само да поема прости задачи, но и да стане многофункционален помощник в ежедневието и индустрията. Използването на дигитални сънища е ключ към общата изкуствена интелигентност в хуманоидни роботи.
Заключение
С този подход Tesla показва, че физическото обучение само по себе си е остарял модел. Истинският скок се постига чрез генерирани от ИИ тренировъчни светове, в които Optimus може да научи неща, които в реалния свят биха били невъзможни. Хуманоидният робот расте стъпка по стъпка извън своите граници – благодарение на дигитални сънища.